I guess it's about time for our William Tell routine. /биографичен, а!/
Абстрактност, преминаваща в ноар-пародия. Случайни типове се вкарват в наркоманската алегория, вършейки неустановени неща. Секс, пишещи машини /все още секс/, конспирации и "bugpowder".
Кроненбърг започва сюрреалистичния си период през 90-те по възможно най-провокативния /забавен?/ начин. За пореден път намира точните хора. Този път - Уелър - апатичен, потен и пропаднал. Напълно загубен, с един единствен емоционален проблясък, представен без аргументи.
Толкова ли е извратено, че на фона на всичко това, детективските мелодии радват? Няма значение всъщност. Вътрешният ужас съпровожда пропитото от халюцинации съзнание - липса на драма, извратеност в излишък. Появата на Холм /+ неосъществения диалог/ само затвърждава ахуманното.
Exterminate all rational thought. That is the conclusion I have come to.
.jpg)
