Когато модерният Чарли Чаплин те накара да повярваш дори за два часа, че живота наистина е прекрасен, можеш единствено да аплодираш /анонимно/ прелестната приказка, в чиято сантименталност си се изгубил. Да, Бенини е шут. Крещи, пляска, скача, преиграва, но в един момент се слива с визуалното изживяване и... свикваш.
Всъщност не знам кога, как и защо се подведох, но може би точно тук е нокдауна. Ако някой просто подхвърли идеята за комедиен вариант на WW II Италия/Холокост, ще я приема като второкачествена лудост. Е, оказа се първокачествена лудост. Големият плюс са шарените гаври с най-различни карикатури, коя от коя по-брилянтно обрисувана. Дори да го погледна като компилация от жанрово идентични скечове, пак ще се изкефя на макс. Защото има една идея и около нея се върти цял свят. Точно такива филми докосват душата. Хуманност, контрастираща на всякакъв фалш. Подвигът на истински гений /един от малкото в съвременното италианско кино/, който в този случай е отвъд всякакви определения и хвалби. Възхищение, емоции и някаква далечна тишина след оцелялата любов. Кратка пауза.... отново се чува смях и се усеща абсурдност.
"Charlie Chaplin would have been proud."
.jpg)
