Паранормално в стил Блеър, [REC] и Clovie

Сигурен съм, че ми се искаше да е 'по' в някои отношения. Всъщност в доста отношения. Засърбя ме претенцията в момента, в който направиха нищо с един куп СЦЕНИ. Двамата. То. Тръпката. Темата отдавна си плачеше за сериозно захващане, каквото действително е имало, но за това разбрах от "любопитните факти" /Спилбърг отнякъде си + Shown as a "Surprise and Mystery Film" during the 23rd Leeds International Film Festival's "Day of the Dead III" horror film marathon, че и цели 3 края/, а от стила и всичките проронени сълзи за пропиляния шанс, остана единствено очакването всеки път, когато оставах насаме с камерата и отворената врата на спалнята. Колкото повече се напъваха да го направят реалистично, толкова по-страшни ставаха в съзнанието ми възстановките на Дискавъри. Май се получи по-грубо, отколкото трябваше. The End:

Trick 'r Treat

Кървава хелоуинска приказка.

- Happy Halloween!
- Screw you!

Dagon, Лъвкрафт и з-в-у-ц-и-т-е

Запознатите с творчеството на Лъвкрафт са нясно колко травмиращо малко са успешните екранизации по произведенията му. Ако потърсите разни списъци, вероятно ще попаднете на над 100 заглавия, от които 90 нямат почти нищо общо с историите, чиито заглавия носят, но явно авторите им просто изпитват плагиатски кеф от изпразването си върху вечните, мрачни пътища, по които съзнанието куца, четейки Лъвкрафт. Не такъв е случаят с "Dagon" на Стюарт Гордън , чиято връзка с този автор датира още от Re-Animator - стилистичен хаос, но паметен фън.

Всъщност филмът е базиран не толкова на Dagon, колкото на The Shadow Over Innsmouth - един от безспорно най-извратените и кошмарни разкази на Лъвкрафт /личен фаворит от това, което съм му изчел дотук/. Безизвестният каст и испанските селца са идеална покривка за онова, което Гордън сервира. Специфично абстрактният ужас не е пресъздаден идеално, но надали някой режисьор изобщо е способен на това /Кубрик му е бил голям фен между другото/. Налице е все пак нужната отврат, с която да се отличи от обичайното, съвременно хорър кино и... хм, да кажем, че поне малко се усеща поклона. Преобладаващият мрак, както сюжетно, така и визуално, звуците... о, да, звуците на "селцето" и обитателите му, а май и изкефилото ме сантиментално пиянде, рамкират един смел и определено успешен опит да се покаже какво точно представлява за жанра болнавият странник от Провидънс, създавал необичайна литература посредством... собствените си кошмари.

Мда, колко жалки са тези нещица в сравнение с онова, което прониква в съзнанието след прочитането на разказа.

А, да, CGI-яТ е много зле дори за нискобюджетна продукция. И да, това няма значение.

Търсене....

It's so... neverending.