Burnt Offerings

TV Spot

Прекрасен терор. Нищо от 70-те не може да разочарова откъм атмосфера. Така де, какво толкова, че е предвидим? Имам предвид... атмосферата! Мудността сякаш го украси още по-психарски. Джейми Лий Къртис a.k.a. "Scream Queen" - epic fail без извинение. Карън Блек е родена за 'тези неща'. И ако с това /+ погледа и перверзията/ само ми направи впечатление преди време, то вече съм повече от убеден, че чудовищно обемната й филмография заслужава цялото извратено внимание, образувано от комбинацията от guilty pleasure лиги и житейската мисия да се намери идеалната хорър кралица.

ХалюцинацияТА:

Ултимативният тест

The Box

Изпитанието да направиш избора под натиска на истината за покварената си същност. Обещаващото начало ме облъчи и докато си разтърквах очите, бях приземен от окончателния крах на концепцията. Твърде хубаво, за да е истина, част 'вече-не-знам-коя'. "Playing God" под формата на посредствен епизод на "The Outer Limits" , чийто удивителен знак постави сапунения финал. Опитаха да поскрият невписващия се оптимизъм чрез деформациите на Ланджела и Диаз /по-скоро оправдание, отколкото търсената символика/, но вместо да избягат от 'government' клишето, те го приближиха с такава сай-фай скорост, че по едно време взех да го асоцирам с отдавна забравени кошмари. Тогава осъзнах колко всъщност съм уплашен и отдадох почит на първите 40 минути.

"When we asked him about the afterlife, HE smiled at us."

От изроди - за изроди

What is with the basement this morning?

+

WTF is that ... и се включих.

Рядко суров култ. Колкото повече се раздаваше откъм gore, толкова по-малко се нуждаеше от причина да е безсмислен дори за това, което е - B-movie перфектност. Второто гледане - задължително = напушване, (повече)алкохол и мощен cheer за монстърите. Започвам да мечтая отсега.

---------------

По един много долен начин ми напомни на Basket Case и някакви Сам Раймови изпълнения. Минус легендарен lead и семейна обстановка , но с иначе чаровното присъствие на софткорни гийкове и изпоядени бабички. И точно когато не исках нищо повече - POV.

Days of Summer

Специален. Точно в този момент. Точно в тези... дни. Лятото и няколкото погледа, без които иначе слънцето би се скрило. Съпроводи ме до нещото като природна картина, разкриваща ми смисъла и липсата на такъв. Колкото повече се вглеждах, толкова по-забавна, абсурдна и лична ставаше. Да, Тя /"I love us"..../.

This is a story of boy meets girl. But you should know up front, this is not a love story.

DON'T KILL ME WITH MY OWN GUN