събота, 20 февруари 2010 г.

She was my Rushmore


Реших той да ми е билета за влизане в света на Уес Андерсън. Превърното в изкуство спокойствие, зад което се крие човешкото битие като невъзможна за решаване математическа задача. Теглейки чертата обаче се убеждаваме, че всичко е пиеса /единствено средство за комуникация с останалите/, басейн /Мъри, потапянето, откъсването от грижите/ и... пчели. Арт разходка. Ще гледам още поне 1-2 Андерсън-а, за да потвърдя, че режисурата и начина, по който камерата казва повече от иначе многонюансовите персонажи, се вписват в разбиранията ми за идеално кино.