Кошмарна детска песничка преминава в шепот от откровението на Дебора Кер в едноминутната сянка, с която Клейтън открива изложбата си от натрапчиви образи. Фин унес.
понеделник, 26 юли 2010 г.
неделя, 25 юли 2010 г.
He's still alive. They hit him with five shots and he's still alive!
Изгледах Го. Отделните сцени и цитати вече се подредиха в дълоочакван епос, пред който киноманът в мен се поклони и огладня. Всеки глас, повишен тон, страдаща дума, измамна музика или просто “обикновено” семейно нещастие, са част от дишаща класика. Каквито и заслужени суперлативи да получат Пачино и Брандо, все ще е изтъркано. Шибаните детайли са боядисани в злато. Начинът, по който се преборих с веселото неодобение на природата, за да го изгледам, както и ‘по-така’ факторите, през които с деликатно облекчение се пречупи личната наслада, решиха да го уважа след няколко неуспешни опита. Беше... странно.
За силата на вендетата! За най-истинското и кърваво приятелство, което може да съществува между куршумите на заслепения свят! За сцената в ресторанта! За тях! Колкото повече години минават от трагичния момент, в който за първи път са се появили надписите след най-паметно затворената врата в историята на киното, толкова по-гладък става пътят на филма към безсмъртието. Отричането на Майкъл от дявола на фона на разчистващите се сметки, е не просто смразяваща истина, изписана по лицето на Пачино, но и разтреперващо ме, своеобразно изпаднане в транс, каквото от подобен филм никога не бих очаквал, колкото и да е високо оценяван.
За силата на вендетата! За най-истинското и кърваво приятелство, което може да съществува между куршумите на заслепения свят! За сцената в ресторанта! За тях! Колкото повече години минават от трагичния момент, в който за първи път са се появили надписите след най-паметно затворената врата в историята на киното, толкова по-гладък става пътят на филма към безсмъртието. Отричането на Майкъл от дявола на фона на разчистващите се сметки, е не просто смразяваща истина, изписана по лицето на Пачино, но и разтреперващо ме, своеобразно изпаднане в транс, каквото от подобен филм никога не бих очаквал, колкото и да е високо оценяван.
Остава книгата... След нея тост за Копола и адските изживявания, на които се е подложил, за да даде на света The Godfather и Apocalypse Now, а след тоста – тишина.
събота, 24 юли 2010 г.
I wonder who the real cannibals are
Изрязана версия. :puke: Е, това ли беше? Суров ужас, доброто старо документално сплашване, безрасъдно изсипван, на моменти подчертано изсилен gore, за да се окаже към средата, че е пореденият по-прям социален коментар... Хъх, очакванията ми явно не успяха да издържат на толкова многото гръмки определения, които минаваха пред очите ми дори докато го гледах. С тази гальовна мелодийка в началото по-скоро докосна клиширано-красивата тъга, която всъщност се крие зад обезобразените трупове и последната реплика.
Подозренията за snuff film обясняват култовия статус, но за вечност и "преживяване" не успя да се пребори в съзнанието ми. Като се върна назад, този си е все толкова гледаемо гнусен и скучен, а допреди няколко дни беше софткорното лигаво брато на CH.
понеделник, 19 юли 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)
