Martyrs

Съзнанието ми все още свиква с идеята, че филмът все пак съществува, но из неадекватните си реакции:

Болка, предизвикана от реалността на задгробния живот /че и по-далечни метафори/, простираща се отвъд последния поглед и свършваща с поредния разпилян мозък. Визуалните достойнства го окичват с истинската драма, която Е. Нужни са ми медикаменти, за да възприема в пълния им "блясък" смъртния глас на тъмнината, споделеният ужас и колекцията от "постижения" /за по-директна бруталност не можех и да изстена/. Дори не успях да се вкисна, че очаквано ще го американизират.