(The)Facebook - от Финчър без любов

It was like a 2 hour HBO special

Досадната полу-документалност всъщност нямаше да е чак такъв проблем, ако из безкрайните хроники бе намерено време за емоционалните нюанси. Твърде студен, някак излишен като художествена творба, изпъкващ с актуалност и нищо. Разказана история за интересуващи се и нищо. Нищо общо с Zodiac /доколкото имам право на подобно сравнение/, където фокусът падаше с творчески тласък върху атмосферата.

Не ми се пишат яростни заключения с ох-кания и ах-кания относно номинациите и евентуалните му награди, но все пак да отчета, че е абсурдно подобен добър филм да е фаворит. Непростимо ще е при все цялата спрялост на лъскавата церемония и неограничените й в последно време идиотски възможности.

Iheart90s, тревожни изяви, Меган Фокс между/заради другото

The Faculty - до полуда носталгичен, като се има предвид, че имах в себе си само няколко секунди от Робърт Патрик по Центрум Груп. Явно идиотската ми любов към попитото от Крейвън през 90-те е способна да натрапва измамни, но приятни подходи към малкото пропуснати филми тип Scream. И като казах тип Scream - не точно. По-скоро приличен почит към известни SCI-FI ленти, натъпкан с всичките елементи от 90-я хоръри, биещ на повече амбиция /за жанра де/ с лъскави физиономии, сред които е задължително да си заплюя Джордана Брюстър. Преди да бъде опетнена от Уокър.

Jenifer's Body - притеснително е, че Диабло Коди е смогнала да сътвори в пъти по-досаден тийн-свят от онзи в Juno. И докато по Елън Пейдж точат лиги разни тъжни хора, то към подобна очевидна трагедия имах скромното изискване да съществува само с тази сцена. Дори тя не измива от мен остатъците от тампони. Мда, pretty much Juno в кофа с повърня.

Severance - вече не мразя Дани дайър. (happy)

After Dark, My Sweet - вдишвах атмосферата. Някак пролетен и перфектно редактиран за моя вкус. Патрик носи третата част на гърба си, но в общи линии не липсваха поводи да се прочете книгата.

Buried - смесени чувства, породени веднъж от Рейнолдс и после от идеята всичко да кражи около поредната политическа метафора за лошите US military и последиците от действията им върху обикновените хора. От друга страна беше идейно да не излизат от ковчега - смел завой към съвсем различно кино и стил. Бе на моменти си имаше задушаване, няма какво да се срамувам.

The Wolfman - и в най-сладкото пиянство не би свършил работа. Не върви даже да кажа "язък за актьорите". Имаше нещо адски жалко в Хопкинс и целия CGI по него, което напълно ме отлепи от каквито и да било емоции по филма.

Paranoiac - зъл Оливър Рийд в прожектиране на чисто човешкото зло, забравено в наивни вярвания и легенди. Hammer Film в друго измерение и с чисто нови за съзнанието грубости.

stupid films

Confessions of a harmless mind?

Безсрамно ще призная, че от гледна точка на кино, в последните седмици съм гледал само хоръри в нещо като отдавна възникнала традиция, имаща своя /личен/чар. По същество: идея да разгледам Карпентър под лупа в опит да разбера къде точно принадлежи в несъществуващите 'all time' списъци. От Dark Star до превю на The Ward /кому е необходим трейлър, когато ще има Амбърд Хърд в прекалени дози/. Встрани от всичко това, мога да се похваля, че най-после гледах в не-3-де My Bloody Valentine и смело го оставям в историята като положителен римейк. Друг е въпросът, че оригиналният филм е просто един типичен за 80-те слашър, който не е поставил висока летва. Съвсем по различен начин почувствах And Soon the Darkness , който мазно подкрепя плачевната ситуация с римейк-манията в САЩ. Дори с 4 цици да беше, Амбър Хърд /ще я заобичате, я/ няма как да спаси положението. Още по-неловкото е, че английският филм от 1970-та не го превъзхожда почти с нищо.

Като стана дума за същество и срам:

Thankskilling

Elvira, Mistress of the Dark /това поне беше вкусно/

Secrets of the Clown

Cheerleader Camp

Class Reunion Massacre

Sorority House Massacre II

***

Почти забравих /не само в публикацията, но и в себе си/, че за пореден път се убедих колко голям е Лойд Кауфман. Копи-пейст от notepad-а:

Combat Shock -Troma в кървавия си блясък, но този път с послания. Най-суровата визия измежду The Toxic Avenger, Mother's Day и Street Trash. Въобще сериозността надхвърли всичките ми подготовки. Виетнам, дрога, Eraserhead, квартална депресия, пълната пост-военна безизходица /със или без gore/ във фонови ноти за най-влюбените в 80-те.

***

Май щях да псувам cinemageddon, ама ще остане за друг път. Скрийншоти и инфо за филмите, котио гледах, предпочитам да запазя само в съзнанието си, защото само там е реалистично да не повърна, докато мисля за тях. Е, както всяка друга история /разбира се, че това е история/, тази също има своята усмивка - тя дойде от.... Freddy's Nightmares. Сериал за разни пичове и пички от града на Фреди, които попадат в персоналния си ад, като самият Крюгер изскача от време на време, колкото да внася хумор /едва ли ви е отнело дълго време, за да разберете, че сериалчето е пюър фън/. Качеството е в стил Канал 3, което /наречете ме безнадежден романтик/ го прави още по-весело.