Антивоененният, неповторим отговор на Цинеман /въпреки критиките за изневеряваща на романа праволинейност/ на болката, предизвикана от неразбраната война и залепените за безумието й войници, които не мислят за кръвопролитие единствено в нощното си пиянство и разврат. Синатра като че ли изважда Маджио от джобовете на личните си демони, за да възкреси кариерата си. Любуващ се на дългокраките актриси от фантазиите си, той "изостава" от ужаса само за да се срещне с по-суров такъв. По особено смазващ начин филмът се оказва най-вече серия от твърде дълго пазени тайни за вечността на пируващата поквара, докато предупреждаващо ехо /няма връщане назад.../ се разбива във вълните на райското местенце, успешно издокарано като допълнително изкушение-бариера пред изхода.
И всъщност... from here to eternity.
/за nuff said - последният филм с 4 актьорски номинации/
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар