Спойлери! /потенциално абсурдни анализи, плод на моментна лудост/
Грехът е пътеводител на необратимото, а всякакви очаквания и подготовки са напълно излишни. Първично уродство, което всъщност изплюва камъчето, разобличавайки фалша /първите няколко минути от купона/. Необратимо е не толкова събитието, колкото факта, че Маркус не иска да става баща. Точно когато се чудих какво точно иска да каже инцестния французин с Le temps détruit tout - /Time destroys everything/, агресивния /а и полумъртъв, но това носи тежест "по-късно"/, надрусан Касел търси своята изкривена справедливост в място, което палавата камера успешно пресъздава като адска арена.
***
Въпреки опитите да отреча очевидното - че Ное потапя в мрачна депресия - нямаше как да скрия своята микроскропичност пред бруталните, предимно червени багри на греха, нещастието и откровената безсмисленост на 'това', което Маркус и Алекс се стараят да хармонизират. Последната сцена май се оказа най-ключова. Не само заради Кубриковото гъделичкане /the ultimate trip, бебето и някакъв напън за финал/, а и заради необяснимо красивото осъзнаване, че любовта е само момент. Дяволски приятен, но пък нетраен. Вреден, опасен и болезнен. Метафорите във въпросната последа сцена са наистина много и може би второ гледане ще роди още повече въпроси, чиито отговори навярно ще са познато бодливи. Да, беше един вид изживяване.
***
Нощ, в която живота решава да покаже тъмната си страна. Красота = гротеска, семейство = грях /началния диалог, който е подценено отвратителен/, връзка = изнасилване, дете = блян, стимулиран от класическа музика и изпълнен с прелестите на едно последно сбогуване с фантазиите. Песимистично зверство, което за съжаление е абсолютен шедьовър. Дано го забравя.
***
Вървях през един тунел... Целият червен... Тунелът се раздели на две части...
.jpg)
