Сърцето и душата на една над 40-годишна кариера. Всеки малък любопитен факт около трудностите по направата на филма, буди следващ повод за възхищение. Джейми Лий Къртис в първа и последна непорочност ; Доналд Плезънс/Д-р Сам Лумис в незабравимото, изпълнено с монолози начало на един от най-обичаните, цитирани и копирани персонажи в историята на хорър жанра /роля, отказана от Кристофър Лий/ ; дебют на любими и омразни стереотипи. В края на краищата, именно нискобюджетният триумф над всевъзможни пречки и цензури, води до днещната почит към облика на една, смея да твърдя, неоспорима класика, която е правена с много фенска амбиция и е няколко десетилетия на върха именно защото е оценявана като режисьорската самостоятелност, отличаваща качественото независимо кино от онова, на което то се противопоставя.
Was that The Boogeyman?
Големият успех на Карпентър обаче е именно това индивидуално и винаги атмосферично навлизане в детските кошмари, заразени от американския фолклор, ескалиращо до разобличаването на един мини-свят /несъществуващият Хедънфийлд/, пропит от разгонени тинейджъри, случайни, пияни старчета и странници, предупреждаващи за надвиснала опасност. Сред сенките обаче съществува зло, което няма име /просто The Shape/ , но е тук, за да върши злини, за да накаже цялата сган в градчето. Така започва не особено славната история на под-жанра slasher movies, впоследствие променян, оскверняван и в последно време - изнасилван. Но някъде там, в историята и отвъд, звучи темата на Карпентър за неговата най-успешна и обичана рожба.
.jpg)
