Филмова Седмица /21.04 - 28.04/

Средна работа...



***

Straight Talk (1992) - тъпичко, скучничко, лигавичко. Гледах го без никаква подготовка. Видях, че участва Джеймс Уудс, а пък и късен филм по БТВ ... реших, че си заслужава. Пък то какво? Уудс дори не е главен герой. Селска фуста пробива в големия град като радиоводеща, а Уудс е журналист, който трябва да отрази тъмното й минало, свързано с Медсън. Той поне е пич. Малоумно, та дрънка!






Le Cercle Rouge (1970) - трудно се адаптираш към подобни класики, сериозно пострадали от изпитанието на времето. Старанието ми по-скоро даде положителен резултат, но кой знае какво е било, когато филма се е появил на бял свят. Ален Делон се прави /не е като да липсва харизма, но..../ на мълчалив, опитен крадец, който излиза от затвора срещу условието, да направи поредния си удар за корумпирано ченге. Съдбата го среща с друг престъпник, който му помага в мисията. По петите им е самият Бурвил , който за съжаление, изиграва последната си роля в киното.



Явно говорим за майката на "heist" филмите /истории за обири на банки, казина и т.н./, които попринцип, нито някога са били на мода, нито лично мен са ме грабвали. И не, в момента не се сещам за изключение. Разбира се, "Червения Кръг" е твърде майсторски, за да не го харесаш. Дори си има начално послание - "All men are guilty. They're born innocent, but it doesn't last" , което на практика, ти разказва целия филм. Въпреки всичко, режисурата, монтажа и разпиленият навсякъде coolness най бият на око. Не е за изпускане, макар че големите очаквания са способни да поднесат неприятна изненада. Аз го запомних с облачно време, шлифери и боцкащия финал, даващ живот на гореспоменатия цитат.


Michael Clayton (2007) - много слабо. Типичен представител на оскаровите продукции, които се правят с цел номинации, статуетки - позната история. Да де, това ясно. Въпросът е, че си имах очакванията и то в бая сериозни измерения. Като за начало, Клууни осъзна, че няма да е супер-актьор на годината и можеше малко да се изпоти. Няма такова нещо. Отново се прави на себе си по традиционно досадния начин. Другият момент е експерименталния подход на Тони Гилрой /Борн, Адвокат на Дявола/ - преплита класическите елементи от адвокатските трилърчета с някакъв негов си поджанр, предлагащ изискан диалог, бавно темпо, детайли, които впоследствие осъзнаваш, че не трябвало да са детайли и още мнозина... да кажем нововъдения. Еми... не, просто не му се получава нито едно от тези. Някои моменти сякаш са нарочно скучни, за да е по-сладко нататък. В тази връзка, донякъде силен финал + три кончета, сложени насила, за артистичност, ама мене си ме израдваха. Един от малкото откъси, които ме накара да си разтъркам очите.


Понеже напреднахме във времето, само накратко да се изкажа и за Тилда Суинтън. Оскарът е измислен, номинацията също. Екранното й време е малко и забравимо. А външният й вид е ноу комент. Незряло или не, скоро не съм виждал толкова уродлив човек.



Point Break (1991) - приятен екшън. Нищо кой знае какво, но нито за момент не затъпява. Кастът също не е лош. Малко ме сдуха факта, че Суейзи май няма да живее още дълго, но така било писано. Дано се пребори с коварната болест.



И само каква ирония има в тая реплика на неговия герой - "Life sure has a sick sense of humor, doesn't it?"

L'Eredita Ferramonti (1976) - типичен италиански филм. Фамилията, интриги около наследството, изневяри, карнавали, страст, нерваци, манджи. По-скоро бива. Има един куп актьорски изпълнения /Куин , Санда основно/, които са невероятни. Просто историята си е специфична/старовремска?/. Голям ентусиаст съм на тема Италия и ми допадат дори по-постните ленти. Този е в тази категория.

Impulse (2008) - браво бе, такава тъпня всъщност ми хареса. Наивен по просташки начин, безакълен, но какво пък - задържа ме час и половина. Глупостите се асимилират сравнително лесно. Той и сюжета е един, хаха - супер гореща мацка, омъжена за дебел психиатър, се разгонва. Един ден вижда съпруга си в кръчма и правят бурен секс. Проблемът е, че това не е бил съпруга й, а откачен психопат, който само прилича на пухкавия неудачник. Трепач просто! Може би абсурдите ме изкефиха, знам ли...

Captain Ron (1992) - Ръсел спасява деня. Все повече ми се превръща в любим. Приятен филмец.

Инфо, каст и дата за новия Джейсън!

Поради многобройните интриги около правата на следващия "Петък 13-ти" , напълно бях изключил за този проект, но в последния месец се наблюдава напредък. Днес попаднах на няколко интересни неща, които все още не бързам да нарека новини.


Бързам с избора за Джейсън. Психопатът с хокейната маска /за това - след малко/ ще бъде изигран от Дерек Миърс , познат ни още от посредственото продължение "The Hills Have Eyes II" , където играе един от изродите. Феновете искаха завръщане на Кейн Ходър , изиграл Джейсън в Част 7, 8, 9 и 10, а някои пък предпочитаха Кен Кирзингър , нарамил мачетето в извънредно кървавия "Freddy vs. Jason" на Рони Ю. В крайна сметка, ще имаме нов Джейсън. Останалата част от каста включва разни безизвестни тийнове. Зад камера застава Маркъс Ниспел, който хич не вдъхва доверие. Сценаристите на "Freddy vs. Jason" пък се завръщат.

Историята и "вида" на новия "Friday the 13th" са повод за множество дискусии, но общо взето, имаме нещо средно между римейк и обикновено продължение.

Относно хокейната маска - човек от "Bloody Disgusting" разправя, че е успял да я зърне и има няколко промени, но феновете ще останат доволни.


Като за последно, може би най-сладкото - обещават ни тонове кървища и цици, напълно в духа на "Петък 13-ти"! HELL YEAH!

Дата на излизане /засега/ - 13.02.2009 - Петък!

Две бири или философията на живота - мъдростта на един професор

Попаднах на няк'ва свежа историйка /ако изобщо може да се нарече така/ и реших да я споделя.

***

В часа по философия професорът застана зад катедрата си, отрупана с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф.Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите, предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Филмова Седмица /07.04 - 14.04/

Разочароваща филмова седмица общо взето. Хем не ми остана време да си подбера нещо по-качествено, хем като ми се откри време, потърсих разни мейнстриймски глупости за разведряване.

***

We Own the Night (2007) - като за лента с Финикс, Уолбърг, Дювал и Мендес /особено тя/, далеч не съм се затичал да го хваля. Всъщност, едва ли бих го определил като разочарование, защото единственото, което дочух за него преди да го гледам, бяха коментарите на френдове за пикантната, начална сцена /о, да!/. Като изключим, че на моменти се чувствах апатично към сюжета и съчувствах на статичния Уолбърг, спокойно може да мине за "приятен за гледане".

The Mist (2007) - светлинката в тунела - абсолютно! Страхотна работа. Браво, Дарбонт, наздраве, Кинг, Джейн, не слушай критиките - ставаш! Стори ми се, че само в кино салона може да се улови всичкото яко. Не знам, явно ще се сдобия с ДВД-то след няколко месеца - и без това, би трябвало да съдържа интересни материали. Тогава вече ще отделя внимание и на вторичните неща, за които няма място в момента, а те наистина са много. Накратко - история, която се чете между редовете, иначе нищо не се усеща. Емоции, някои от които твърде сополиви, брутализъм, хвалещ се с доволен gore, кофти CGI, което пък ме подсеща за тихо прокрадващия се B-Horror елемент + фенските препратки и закачки. Разбира се, многото послания - това за първичното в човека /за което си има дори кратък диалог/ е най-ефектно и най-отговаря на истината. Абе... разбира се, че е Дарбонт. Мда, препоръчвам горещо!

Gotti (1996) - тук няма какво толкова да се казва и анализира, да се дълбаят минуси и плюсове и т.н.. Най-добре ще е да се потърсят повече материали за въпросния случай, щото налице са доста невероятни неща, които са видоизменени във филма. Без да изпадам в ненужни подробности, проследяваме историята на Джон Готи, мафиот, който постепенно се издига, но е преследван от неприятни случки и безакълни партньори/приятели, които многократно го вкарват в лайната. Арманд Асанте - the man! Отдавна ми е любимец, но тук е във вихъра си. Както и присъствието на величие в лицето на Куин, който разбираемо, има имунитет към евентуална лоша роля в този род филми. Увлекателен, но си остава в сянката на "обичайните заподозрени".


Evolution (2001) - второкачествено развлечение, но все пак развлечение. Жалко, че на места се прави на детско филмче, защото хумора си има моментите, а Духовни се вживява в Мълдър - "X-Files" феновете няма как да не се изкефят на макс. Пък и Уилиям Скот + Орландо Джоунс не са за изхвърляне - отговарят на нивото на филма, и като образи, и като актьорски качества. В безизходни ситуации, може да си го дръпнете за ташак.


Beverly Hills Cop II (1987) - гледал съм го няколко пъти като малък, просто реших да си го припомня, защото е рулатор и половина. Смисъл... оригинала е рулатор и половина, а това е по-скоро за морална подкрепа. 80-те, Мърфи, лафове от първия в малко по-различен вид, няколко свежи-слаби актьори и получаваш продължение, което спазва всички правила, но така и не се изсмях като хората /на първия съм плакал от смях няколко пъти/. Хубаво, ще си го имам за детски спомен, но на "трезва глава" ме изтощи. При все, че около 2-3 часа го дърпах с ДВД качество от пресния Box-Set, пууу....


The Mexican (2001) - толкова пъти са го давали по ТВ-то и никога не съм сядал да го гледам, дори да съм умирал от скука. Което само доказва, че отчаянието ми е достигнало гигантски размери в скромната неделна вечер. Е, гледа се, но няма как да го помня след година-две. Липсва момент, с който да се похвали. Хубавото е, че и не изглежда да претендира за подобно нещо. Убедих се също, че Джулия Робъртс е пача, без капчица талант, но благодарение на разни "схеми", е успяла да пробие. Не че "Мексиканеца" ми е някакъв критерий, но когато ролята е толкова елементарна и идиотска, или я отказваш, или променяш нещо в нея, за да напомниш на себе си. Става въпрос, че това не е първия филм, в който ме кара да се чудя кое й е свестното. Той и Брадясалия не се старае кой знае колко, но поне си намира някаква зона в ограничения свят на Вербински. Ох, не заслужаваше толкова внимание, сори. Все пак, смилаем е.


Don't Say a Word (2001) - дойде и момента на най-забутания филм за изминалата седмица. Баси, не, че ги класирам и подреждам, но наистина си пролича, че това трилърче отстъпва на всяка лоша шега от "Еволюция" , "Ченгето от Бевърли Хилс" и "Мексиканеца". Помня, че му даваха някакъв филм за филма по ТВ 1000 и от време на време хвълях око. По необясними причини, съм се запалил и си викам: "Дай да го пробвам" - като съм тръгнал да свързвам Дъглас със сполучливи трилъри, защо пък да пропусна подобно любопитно заглавие? В крайна сметка, креативност - 0, интрига - 0, абсурди - безброй. Не искам да го разпервам в ревю, но са много за изброяване. Британи е пълна ретардация, сякаш ти е малко да гледаш мъчението на Бийн и лишения от логика сюжет, тъпчещ на едно място. Единствено мога да се похваля /аз, не филма/ с адски приятното включване на Дженифър Еспозито - мацка е! Но тя пък дори не бе част от случващото се, тъй че кефа многократно секва, след като камерата се отскубне от нея, за да ни покаже крайно неубедителния Дъглас /да, той също/. За атмосфера и диалог - я го духай бе, претенцио! Между другото, Фамке Янсен участва.... ако има значение.

Старт на Нов Блог

Давам старт на нов блог. Ще си драскам разни нещица, каквото дойде. Надявам се да се окаже приятно занимание.