Tsotsi

F!U!C!K!M!Y!D!E!C!E!N!C!Y!

Изкуплението в лицето на нов живот.

A Fistful of Movies

Из "разни" в последно време:

The Producers - интересно бе да видя с какво е започнал добрият стар Мел Брукс, след като съм му изгледал всичко останало през годините, гордо абониран за гърчовете от смях, които предизвиква /инстинктивно доказателство: Pizza the Hut/. Повече от приятен следобеден фън, в който Джийн Уайлдър си е все така голям, наци ташаците са върха, а Брукс мъдро възкликва... Don't be stupid, be a smarty. Come and join the Nazi party. Мисля, че нямам нужда от римейка.

Unfaithful - ако в началото липсата на... ъм, бе на всичко, ми се стори като арт-въвеждане в качествено трилърче, то продължилата докрай летаргия и болезнено неслучване ме отврати. За капак участва и Ричард Гиър, ха-ха. Язък за задника на Даян Лейн /примерно/.

Sherlock Holmes - стилистично и режисьорски пипнат, а Дауни е идеалният шемет за съвременен Холмс. Не съжалих, че съм го пропуснал на големия екран, но определено влезе във весело приключение с ниските ми очаквания.

- Inspector Lestrade: In another life, Mr. Holmes, you would have made an excellent criminal.

- Sherlock Holmes: Yes, and you an excellent policeman.

Summer of Sam - Спайк Лий, колкото е пълен нещастник като човеЧЕ, толкова е талантлив зад камера /тук даже го има и пред, ама в това далеч не е толкова талантлив/. Ню Йорк отново е депресираща канализация, парализираща ментално всичко живо. Легуизамо и Броуди са дъ шит, а Мира Сорвино е прелестна във всяка своя думичка. Да, присъства някой и друг 2D персонаж, както и типичното за Лий ненужно, постоянно внушаване за расистското животно в душата на американеца, но като цяло филмецът се раздава и откъм атмосфера, и откъм умело преплитане на няколкото сюжетни линии, без да се вкопчва нито в безкрайна битова драма, нито в безвкусно трилърство. Напротив, улавя същността на събитието, пречупвайки го през тежките, ежедневни улични взаимоотношения.

The freedom and simple beauty is too good to pass up...

Възможно ли е изобщо душата да не се влюби в подобна одисея? Красота. Във всичко и по особен начин. Сладко-горчив полет към мечтаното, пречупен през шибаната нужда да се живее. Искам тези размисли да потънат във вечност, за да мога един ден просто да стисна огромното количество пропуски, и да ги трансформирам в онзи изгрев, който само моментът може да върне. От най-нужното ми кино - състоящо се не толкова от гледане и вадене на поуки, колкото от трепет и прелест на послания, герои, случки, кадри, с които се сливам.

What if I were smiling and running into your arms? Would you see then what I see now?

Пътят

Each day is more gray than the one before. Each night is darker - beyond darkness.

Най-после суров, сив край, лишен от надежда и усмивки, преследван единствено от спомени и глад. Жалко само за последната сцена, с която ненужно стоплиха обвитата в студ истина за животинската същност на човека и преждевременното израстване в условия на ужас. Някоя и друга препратка към класики /Ромеро, The Last Man on Earth/, триумфът на Дювал + мощния disturbance в мазето, и разбираш защо е сред силите на 2009. Ще е хубаво да се намери книжлето.