Each day is more gray than the one before. Each night is darker - beyond darkness.
Най-после суров, сив край, лишен от надежда и усмивки, преследван единствено от спомени и глад. Жалко само за последната сцена, с която ненужно стоплиха обвитата в студ истина за животинската същност на човека и преждевременното израстване в условия на ужас. Някоя и друга препратка към класики /Ромеро, The Last Man on Earth/, триумфът на Дювал + мощния disturbance в мазето, и разбираш защо е сред силите на 2009. Ще е хубаво да се намери книжлето.
.jpg)
2 коментара:
Книгата я има. Засичал съм я в клоновете на Ориндж, но тогава се поколебах дали да си я взема. В крайна сметка първо гледах филма и не останах разочарован. Голям филм и Дювал прави невероятна роля, Мортенсен и момчето също. Терън също грабваше. Точно това ми се гледаше на постапокалиптична тематика. Не холивудски изцепки, като Книгата на Илай.
Краят наистина леко уби реализма, но предполагам, че това се води за част от "морализаторското послание", което трябва да носи творбата на един автор с амбиции да получава "плюсчета" от критици. Преглътнах го заради останалото. Един край тип Буковски щеше да ми дойде по-добре. Реминисценциите също доставяха удоволствие. Но си мисля, че можеше да има малко повече събитийност...
Книгата е великолепна; филмът се чака на добро качество.
Публикуване на коментар