Възможно ли е изобщо душата да не се влюби в подобна одисея? Красота. Във всичко и по особен начин. Сладко-горчив полет към мечтаното, пречупен през шибаната нужда да се живее. Искам тези размисли да потънат във вечност, за да мога един ден просто да стисна огромното количество пропуски, и да ги трансформирам в онзи изгрев, който само моментът може да върне. От най-нужното ми кино - състоящо се не толкова от гледане и вадене на поуки, колкото от трепет и прелест на послания, герои, случки, кадри, с които се сливам.
What if I were smiling and running into your arms? Would you see then what I see now?
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар