A Fistful of Movies

Из "разни" в последно време:

The Producers - интересно бе да видя с какво е започнал добрият стар Мел Брукс, след като съм му изгледал всичко останало през годините, гордо абониран за гърчовете от смях, които предизвиква /инстинктивно доказателство: Pizza the Hut/. Повече от приятен следобеден фън, в който Джийн Уайлдър си е все така голям, наци ташаците са върха, а Брукс мъдро възкликва... Don't be stupid, be a smarty. Come and join the Nazi party. Мисля, че нямам нужда от римейка.

Unfaithful - ако в началото липсата на... ъм, бе на всичко, ми се стори като арт-въвеждане в качествено трилърче, то продължилата докрай летаргия и болезнено неслучване ме отврати. За капак участва и Ричард Гиър, ха-ха. Язък за задника на Даян Лейн /примерно/.

Sherlock Holmes - стилистично и режисьорски пипнат, а Дауни е идеалният шемет за съвременен Холмс. Не съжалих, че съм го пропуснал на големия екран, но определено влезе във весело приключение с ниските ми очаквания.

- Inspector Lestrade: In another life, Mr. Holmes, you would have made an excellent criminal.

- Sherlock Holmes: Yes, and you an excellent policeman.

Summer of Sam - Спайк Лий, колкото е пълен нещастник като човеЧЕ, толкова е талантлив зад камера /тук даже го има и пред, ама в това далеч не е толкова талантлив/. Ню Йорк отново е депресираща канализация, парализираща ментално всичко живо. Легуизамо и Броуди са дъ шит, а Мира Сорвино е прелестна във всяка своя думичка. Да, присъства някой и друг 2D персонаж, както и типичното за Лий ненужно, постоянно внушаване за расистското животно в душата на американеца, но като цяло филмецът се раздава и откъм атмосфера, и откъм умело преплитане на няколкото сюжетни линии, без да се вкопчва нито в безкрайна битова драма, нито в безвкусно трилърство. Напротив, улавя същността на събитието, пречупвайки го през тежките, ежедневни улични взаимоотношения.