Филмова Седмица /21.04 - 28.04/

Средна работа...



***

Straight Talk (1992) - тъпичко, скучничко, лигавичко. Гледах го без никаква подготовка. Видях, че участва Джеймс Уудс, а пък и късен филм по БТВ ... реших, че си заслужава. Пък то какво? Уудс дори не е главен герой. Селска фуста пробива в големия град като радиоводеща, а Уудс е журналист, който трябва да отрази тъмното й минало, свързано с Медсън. Той поне е пич. Малоумно, та дрънка!






Le Cercle Rouge (1970) - трудно се адаптираш към подобни класики, сериозно пострадали от изпитанието на времето. Старанието ми по-скоро даде положителен резултат, но кой знае какво е било, когато филма се е появил на бял свят. Ален Делон се прави /не е като да липсва харизма, но..../ на мълчалив, опитен крадец, който излиза от затвора срещу условието, да направи поредния си удар за корумпирано ченге. Съдбата го среща с друг престъпник, който му помага в мисията. По петите им е самият Бурвил , който за съжаление, изиграва последната си роля в киното.



Явно говорим за майката на "heist" филмите /истории за обири на банки, казина и т.н./, които попринцип, нито някога са били на мода, нито лично мен са ме грабвали. И не, в момента не се сещам за изключение. Разбира се, "Червения Кръг" е твърде майсторски, за да не го харесаш. Дори си има начално послание - "All men are guilty. They're born innocent, but it doesn't last" , което на практика, ти разказва целия филм. Въпреки всичко, режисурата, монтажа и разпиленият навсякъде coolness най бият на око. Не е за изпускане, макар че големите очаквания са способни да поднесат неприятна изненада. Аз го запомних с облачно време, шлифери и боцкащия финал, даващ живот на гореспоменатия цитат.


Michael Clayton (2007) - много слабо. Типичен представител на оскаровите продукции, които се правят с цел номинации, статуетки - позната история. Да де, това ясно. Въпросът е, че си имах очакванията и то в бая сериозни измерения. Като за начало, Клууни осъзна, че няма да е супер-актьор на годината и можеше малко да се изпоти. Няма такова нещо. Отново се прави на себе си по традиционно досадния начин. Другият момент е експерименталния подход на Тони Гилрой /Борн, Адвокат на Дявола/ - преплита класическите елементи от адвокатските трилърчета с някакъв негов си поджанр, предлагащ изискан диалог, бавно темпо, детайли, които впоследствие осъзнаваш, че не трябвало да са детайли и още мнозина... да кажем нововъдения. Еми... не, просто не му се получава нито едно от тези. Някои моменти сякаш са нарочно скучни, за да е по-сладко нататък. В тази връзка, донякъде силен финал + три кончета, сложени насила, за артистичност, ама мене си ме израдваха. Един от малкото откъси, които ме накара да си разтъркам очите.


Понеже напреднахме във времето, само накратко да се изкажа и за Тилда Суинтън. Оскарът е измислен, номинацията също. Екранното й време е малко и забравимо. А външният й вид е ноу комент. Незряло или не, скоро не съм виждал толкова уродлив човек.



Point Break (1991) - приятен екшън. Нищо кой знае какво, но нито за момент не затъпява. Кастът също не е лош. Малко ме сдуха факта, че Суейзи май няма да живее още дълго, но така било писано. Дано се пребори с коварната болест.



И само каква ирония има в тая реплика на неговия герой - "Life sure has a sick sense of humor, doesn't it?"

L'Eredita Ferramonti (1976) - типичен италиански филм. Фамилията, интриги около наследството, изневяри, карнавали, страст, нерваци, манджи. По-скоро бива. Има един куп актьорски изпълнения /Куин , Санда основно/, които са невероятни. Просто историята си е специфична/старовремска?/. Голям ентусиаст съм на тема Италия и ми допадат дори по-постните ленти. Този е в тази категория.

Impulse (2008) - браво бе, такава тъпня всъщност ми хареса. Наивен по просташки начин, безакълен, но какво пък - задържа ме час и половина. Глупостите се асимилират сравнително лесно. Той и сюжета е един, хаха - супер гореща мацка, омъжена за дебел психиатър, се разгонва. Един ден вижда съпруга си в кръчма и правят бурен секс. Проблемът е, че това не е бил съпруга й, а откачен психопат, който само прилича на пухкавия неудачник. Трепач просто! Може би абсурдите ме изкефиха, знам ли...

Captain Ron (1992) - Ръсел спасява деня. Все повече ми се превръща в любим. Приятен филмец.