Филмова Седмица /07.04 - 14.04/

Разочароваща филмова седмица общо взето. Хем не ми остана време да си подбера нещо по-качествено, хем като ми се откри време, потърсих разни мейнстриймски глупости за разведряване.

***

We Own the Night (2007) - като за лента с Финикс, Уолбърг, Дювал и Мендес /особено тя/, далеч не съм се затичал да го хваля. Всъщност, едва ли бих го определил като разочарование, защото единственото, което дочух за него преди да го гледам, бяха коментарите на френдове за пикантната, начална сцена /о, да!/. Като изключим, че на моменти се чувствах апатично към сюжета и съчувствах на статичния Уолбърг, спокойно може да мине за "приятен за гледане".

The Mist (2007) - светлинката в тунела - абсолютно! Страхотна работа. Браво, Дарбонт, наздраве, Кинг, Джейн, не слушай критиките - ставаш! Стори ми се, че само в кино салона може да се улови всичкото яко. Не знам, явно ще се сдобия с ДВД-то след няколко месеца - и без това, би трябвало да съдържа интересни материали. Тогава вече ще отделя внимание и на вторичните неща, за които няма място в момента, а те наистина са много. Накратко - история, която се чете между редовете, иначе нищо не се усеща. Емоции, някои от които твърде сополиви, брутализъм, хвалещ се с доволен gore, кофти CGI, което пък ме подсеща за тихо прокрадващия се B-Horror елемент + фенските препратки и закачки. Разбира се, многото послания - това за първичното в човека /за което си има дори кратък диалог/ е най-ефектно и най-отговаря на истината. Абе... разбира се, че е Дарбонт. Мда, препоръчвам горещо!

Gotti (1996) - тук няма какво толкова да се казва и анализира, да се дълбаят минуси и плюсове и т.н.. Най-добре ще е да се потърсят повече материали за въпросния случай, щото налице са доста невероятни неща, които са видоизменени във филма. Без да изпадам в ненужни подробности, проследяваме историята на Джон Готи, мафиот, който постепенно се издига, но е преследван от неприятни случки и безакълни партньори/приятели, които многократно го вкарват в лайната. Арманд Асанте - the man! Отдавна ми е любимец, но тук е във вихъра си. Както и присъствието на величие в лицето на Куин, който разбираемо, има имунитет към евентуална лоша роля в този род филми. Увлекателен, но си остава в сянката на "обичайните заподозрени".


Evolution (2001) - второкачествено развлечение, но все пак развлечение. Жалко, че на места се прави на детско филмче, защото хумора си има моментите, а Духовни се вживява в Мълдър - "X-Files" феновете няма как да не се изкефят на макс. Пък и Уилиям Скот + Орландо Джоунс не са за изхвърляне - отговарят на нивото на филма, и като образи, и като актьорски качества. В безизходни ситуации, може да си го дръпнете за ташак.


Beverly Hills Cop II (1987) - гледал съм го няколко пъти като малък, просто реших да си го припомня, защото е рулатор и половина. Смисъл... оригинала е рулатор и половина, а това е по-скоро за морална подкрепа. 80-те, Мърфи, лафове от първия в малко по-различен вид, няколко свежи-слаби актьори и получаваш продължение, което спазва всички правила, но така и не се изсмях като хората /на първия съм плакал от смях няколко пъти/. Хубаво, ще си го имам за детски спомен, но на "трезва глава" ме изтощи. При все, че около 2-3 часа го дърпах с ДВД качество от пресния Box-Set, пууу....


The Mexican (2001) - толкова пъти са го давали по ТВ-то и никога не съм сядал да го гледам, дори да съм умирал от скука. Което само доказва, че отчаянието ми е достигнало гигантски размери в скромната неделна вечер. Е, гледа се, но няма как да го помня след година-две. Липсва момент, с който да се похвали. Хубавото е, че и не изглежда да претендира за подобно нещо. Убедих се също, че Джулия Робъртс е пача, без капчица талант, но благодарение на разни "схеми", е успяла да пробие. Не че "Мексиканеца" ми е някакъв критерий, но когато ролята е толкова елементарна и идиотска, или я отказваш, или променяш нещо в нея, за да напомниш на себе си. Става въпрос, че това не е първия филм, в който ме кара да се чудя кое й е свестното. Той и Брадясалия не се старае кой знае колко, но поне си намира някаква зона в ограничения свят на Вербински. Ох, не заслужаваше толкова внимание, сори. Все пак, смилаем е.


Don't Say a Word (2001) - дойде и момента на най-забутания филм за изминалата седмица. Баси, не, че ги класирам и подреждам, но наистина си пролича, че това трилърче отстъпва на всяка лоша шега от "Еволюция" , "Ченгето от Бевърли Хилс" и "Мексиканеца". Помня, че му даваха някакъв филм за филма по ТВ 1000 и от време на време хвълях око. По необясними причини, съм се запалил и си викам: "Дай да го пробвам" - като съм тръгнал да свързвам Дъглас със сполучливи трилъри, защо пък да пропусна подобно любопитно заглавие? В крайна сметка, креативност - 0, интрига - 0, абсурди - безброй. Не искам да го разпервам в ревю, но са много за изброяване. Британи е пълна ретардация, сякаш ти е малко да гледаш мъчението на Бийн и лишения от логика сюжет, тъпчещ на едно място. Единствено мога да се похваля /аз, не филма/ с адски приятното включване на Дженифър Еспозито - мацка е! Но тя пък дори не бе част от случващото се, тъй че кефа многократно секва, след като камерата се отскубне от нея, за да ни покаже крайно неубедителния Дъглас /да, той също/. За атмосфера и диалог - я го духай бе, претенцио! Между другото, Фамке Янсен участва.... ако има значение.