Signs (2002) - Шиамалановият връх

Второ гледане, очаквано заключение - все още най-добрият Шиамалан в книжката ми. Подсилих се допълнително с "филм за филма" , който за малко да се окаже по-дълъг от самия филм, но пък съдържаше яки материалчета. Индиецът яко се поти. 2+ години снимачен процес, построяване на къща, яка работа с децата и още какво ли не. Печели точки. И без това му е тежък периода в момента.

Провинциално семейство преживява извънземна инвазия в типично американската си ферма. Гибсън, двете му деца и брат му, Финикс, който като че ли най-радва като присъствие - непукист, автор на единствената шега във филма. Шиамалан също има малка роля.

Може би най-обикновенния сюжет, създаван от Найт. Уж... типичен "alien" филм. Уж.... трябва да го възприемем като разпускане след "The 6th Sense" и "Unbreakable" . Уж... е далеч от гореспоменатите. Окей, признавайки, че имам нужда от 2-ро гледане на абсолютно всеки един Шиамалан + първо гледане на "Lady in the Water" , се наемам със скромната прогноза, че индиеца никога няма да направи нещо по-завършено от "Signs". Защо? Послание, което дефакто съществува във всеки ъгъл от творчеството му. Някъде се получава, някъде търпи провал. Взима ежедневните битови проблеми на персонажите, смесва ги със свръхестествено преживяване и получава резултата, който търси - душевното пречистване, което в случая се изразява чрез връщане вярата на героя на Гибсън, който е бивш поп, загубил надежда в човечеството и доброто след нелепата свърт на жена си. Общо взето, това е филма. Следвай следите, те няма да те подведат. Вярвай във всичко и ще се окаже, че извънземните не могат да предвидят един дъжд. Не че "The Village" няма подобен подтекст, но както стана на въпрос, много зависи от начина на поднасяне, а Шималан изпитва най-големи затруднения именно в тази част. Ето защо хората намразиха "Явлението". И ето защо "Signs" е толкова идеален. Нито за момент не натоварва с излишно геройно развитие, каквото може да се очаква от филм с 4 герои. Напротив, гладко и смилаемо се предава всеки един детайл /дори на моменти е "като за малоумни"/, така че да се усети цялото кино вложено във филма.

Вече камера, ефекти, глупости... няма много за споменаване, освен любопитния факт, че Шиамалан за първи път работи със CGI /демек в супергеройския му филм няма грам компютри - yeah, right/.

Режисьорски и сценарно всико е тип-топ. Първа сцена - виждаме задният двор, а Гибсън се събужда като пропаднал траш, държащ се кофти с децата си. Последна сцена - виждаме задният двор, а Гибсън реве над по чудо оживелия си син, след което отново става поп и ролват кредитите. Разни такива дреболиики са разпилени из целия филм, колкото да утвърдят силата на Шиамалан да разказа приказките си с много заигравки. Жалко, че не се възползва от потенциала си по-често. Наистина жалко...