Phenomena - Ардженто... отново

Предполагам, че маестрото е оставил отпечатък още с постера. Приказка-невинност-бяло и онзи контраст - не е за всеки. Поредната giallo прелест, на която попадам. С добре познатият виновник.

Ах, тази негова жестокост... Попарващата симбиоза между боцкаща красота и успокояваща невинност, толкова важна, за да се започне кървавата мисия /+ задължителната "музичка"/. Отново успява. Все още не стигащ класата на "Tenebre" и "Suspiria" , но се нарежда някъде на върха.

И отново - лов за всеки вкус. Дори вятърът се усеща. Безобразно оформени детайли, но без тях нямаше да е същото. Конъли е истинско бижу. И изненадващо кастнат Доналд Плезънс, който е жанрова икона. Като се замисля, натрупват се бая не-Арджентови елементи, заради които ми допадна пейзажа.

Цветовете продължават да говорят в плавен сюрреализъм:

***

Оплаквания? Ами... по-скоро не. Дори да присъства, Арджентовото настроение по-скоро отстъпва на доволен gore и леко попретупани приказки /е, не е за сефте, но си е вид недостатък, нали/. Як е.

-Damaged Weirdness-

Тревожен абсурд се слива с дебилна извратения в категоричен култ, озаглавен с простичкото "Basket Case". И какво като хорърите на 80-те не са баш арената за този чук? Той е див, извън всякакъв контрол и удря много шамари. Всъщност, не знам до колко е положително, че ценностите на нискобюджетното филмче са предимно 'disturbing stuff' , но ефекта от крайния резултат е сигурен. Какво гледах? Мамка му, наистина е "необичаен".


"What's in the basket?" - сериозен подход /и още нещо/ + фрапиращо осъзнаване на първичен, човешки ужас в най-драматичен /или както искате../ вид. На моменти тегав, а след това - повредена гавра.

А и нек'ви такива:

Знам ли, при все необяснимата, странна, далечна и предполагам... отблъскваща болест, филма докосна демоните с:

"They didn't want him to live. But he fooled them, he just got stronger. If you only knew what it was like. Duane and I kept hidden from everyone. We're both so messed up. I don't know which one of us is worse. "

:shocking: тук вече се предадох

Monster's Ball

Мрачна приказка за метаморфозата или просто човъркаща /поредна/ битова драма за онази неизбежна среща. На моменти бегло напомня на "The Sweet Hereafter" , но докато се усетиш, и вече се чувстваш изигран от лошо замислен, дори излишен "момент" /проститутката е там за идеята, но все пак се явява твърде в страни от нещата/.

I've always believed portrait captures a person far better than a photograph

.... При всичките си оплитания и рейсист клишета, подхожда с душа. Не само заради Хийт /"Well I've always loved you" - не можеш да не изтръпнеш/, не само заради допирът до Тортъновото 'ново начало'. Омразата не може да се избегне - нито зарязването й. Борбата за самоосъзнаване не е задънена улица, напротив - тя е прключение, пречупено през предрасъдъците на една студена отвратителност. Бруталната секс сцена е истинска в резултат на това "Make me feel good", изискващо пустата му взаимопомощ...

***

Дълбок поклон!

Burn After Reading

Точно когато очакваш братята да занижат нивото след Кучетата, те се забавляват с много точен за тях филм. 'Приятно изненадан' не е баш правилния израз, тъй като направо си го очаквах. Остроумна и дебилна, кратка и вероятно забравима, FBI гаврата си я бива.

Да, Пит се лигави, но му отива. Какво пък, over-the-top моментите са най-големия плюс в случая. Респективно, Клуни заслужава пореден приз "дърво ъф дъ дей". За малко да скапе онова, което май малко хора оцениха като най-обикновен ташак. Както Коен + скъпарския каст /*blast from the past* - Макдорманд, макар по-скоро случайна, си е готина хрумка/ разтоварват, така и зрителя.... или поне този, който си научи урока за очакванията.

***

Малкович си е традиционен пич, като тук радва извънредно много.

You're a Mormon. Compared to you we all have a drinking problem.

"Fuck!" /толкова му се лепи стереотипа/

***

Силата си остава в диалога:

- Manolo, you *didn't* find this.

- I found it on the floor there.

- Yeah, I know. But...

- Right there on the floor there. Just lying there.