Предполагам, че маестрото е оставил отпечатък още с постера. Приказка-невинност-бяло и онзи контраст - не е за всеки. Поредната giallo прелест, на която попадам. С добре познатият виновник.
Ах, тази негова жестокост... Попарващата симбиоза между боцкаща красота и успокояваща невинност, толкова важна, за да се започне кървавата мисия /+ задължителната "музичка"/. Отново успява. Все още не стигащ класата на "Tenebre" и "Suspiria" , но се нарежда някъде на върха.
И отново - лов за всеки вкус. Дори вятърът се усеща. Безобразно оформени детайли, но без тях нямаше да е същото. Конъли е истинско бижу. И изненадващо кастнат Доналд Плезънс, който е жанрова икона. Като се замисля, натрупват се бая не-Арджентови елементи, заради които ми допадна пейзажа.
Цветовете продължават да говорят в плавен сюрреализъм:
***
Оплаквания? Ами... по-скоро не. Дори да присъства, Арджентовото настроение по-скоро отстъпва на доволен gore и леко попретупани приказки /е, не е за сефте, но си е вид недостатък, нали/. Як е.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар