Преди малко повече от седмица на бял свят се появи новия "Петък 13-ти", представляващ нещо като римейк на класическия слашър от 1980... но не баш. Общо взето се преправят сюжетно първите 3 части, макар че препратките към съответните филми са доста бегли и дразнещо бъгави. Като прибавим и съвършено комерсиалната обвивка + Майкъл Бей фактора, излиза, че май нищо не ме грабна. Атмосферата, това 'B-movie' чувство е заместено от модели, скапан /наистина скапан!/ музикален фон и разни ситком персонажчета, които да разсмиват, докато силно осезаемото слашър-нищо /13 убийства и обещания за специфичния за поредицата gore... my ass/ все по-нагло се подиграва с и без това скромните ми очаквания. Като че ли съм склонен да похваля Дерек Миърс - пресъздаде як Джейсън /естествено, че не е Кейн,/ колкото да се постигне основната цел, пък феновете на оригинала да духат супата. Някакви такива чувства остави крайния резултат. Знам ли, второто гледане било ключовото...
***
По-ползотворно бе припомнянето на всички останали 11 части. Не ги бях допирал от година и половина минимум. Интересно, че класацията ми best/worst претърпя леки промени.
Friday the 13th (1980) - първоизточникът си е все така суров, мълчалив и дори тежък в сравнение с останалите. Рожба на обеднели режисьори и сценаристи, първият Петък дава началото на всичко. Триумф на симпатичното нискобюджетно кино, което първоначално конкурира "Halloween" на Джон Карпентър , а впоследствие постига неочакван успех като самостоятелен слашър. Кристъл Лейк, дебюта на Кевин Бейкън /+ отпечатъкът, който оставя/, арената на изродщината, където пробиващи пред камера пички свалят задръжките, спомените, развръзката, чаровния второразряден диалог, граденето на стереотипи, strip monopoly, ki-ki-ma-ma, осемдесетарството на всичко. Том Савини, Шон Кънингам, Виктор Милър, Хари Манфредини /уникален score/, Бетси Палмър, /която след прочитане на сценария откровено е заявила "Crap"/ Смелчаги... Вложили са много макар не всичко да е тръгнало от желание и ентусиазъм. Които се оказват най-естествените елементи на оригинала и безспроно го правят жанрово уникален.
***
Friday the 13th Part II (1981) - тук бързам да заявя, че това е новият ми фаворит в поредицата. Мрачното, дори по-зловещо и завършено продължение, което представя Джейсън за първи път. Новата група тинеджъри смята Джейсън за мит, докато побеснял маниак, който така и не виждаме до последната третина, разпорва осмелилите се да приближат Кристъл Лейк. Формулата се запазва, убийствата са далеч по-брутални, а начина, по който мистерията се впива в специфичната /запазила се/ атмосфера, допринасят за може би най-качественото продължение в жанра /сред изпъкващите със сигурност/. Златото е накрая, когато Ейми Стийл бяга в незнайна посока под лунна светлина, а кошмарът става мотив. Има стил мамка му. Пък първият Джейсън е палци горе без капка съмнение. Не на последно място застава Стю Чарно , тъпият му виц, смахнатия appearence и факта, че оцелява.
These kids smoke better dope than I do.
***
Friday the 13th Part III (1982) - интръдъкшъна на хокейната маска ftw. И не само. Първичен in a good way, изненадващо сполучлив за вече 3-та част и най-после изчистен откъм дълги, мудни сцени, фокусиращ се най-вече над познатия 'stalker' + сякаш безценния нърд Шели /Stick around. You'll see./. Действието се развива часове след събитията от предишния, което се оказва голям плюс. Продължава да ми се струва най-малко успешния от първите 4 /оформящи истинската F13 история - остналото е за прекалилите фенове/, но атмосферата, диското /о, да, диското... и едно печено интро/ и все така приятните жертви на Джейсън го правят жизнено важен за поредицата. Тук е и най-паметната финална гонка.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар