сряда, 14 април 2010 г.

A Zed & Two Noughts

Imagine that, the body - in all its delicious detail - fading away leaving a skeleton with iron legs.


Трагикомична, кратка нужда, която в своята първичност ражда жажда за още смърт. Началото на живота се усмихва на неговия край в животински свят на симетрия и плътски удоволствия. И докато постоянно отдалечената от героите камера свидетелства за тяхната душевна празнина /Грийнуейов белег/, настъпва и гротескната среща на човек с откъснатите му крайници, тяхната самота, еволюцията и заснемането на последния дъх.

"Зебрата бяло животно с черни райета ли е, или черно животно с бели райета?" Нюансите не съществуват в слепотата.

Всичко това, разбира се, е весело. Както в дори-не-искам-да-му-произнасям-името-а-и-е-твърде-дълго. Култово приятелче. Отнема всички емоции, цензурира съзнанието, но някак съумява да предаде с тревожна точност самоубйственото количество съпреживяване, необходимо за изгубването в настъпилия хаос.

Няма коментари: