Триумф на авторското кино над мейнстрийма, началото на Новата Вълна, но малко от тези факти имат значение, когата обърканата физиономия на Антоан застива в мъчителния последен кадър.
To raise hell /каквото е грубо преведеното заглавие/ - изповед за загинало детство, предрешено от различността и странстването на неразбраното съзнание. Вече съм сигурен, че някакъв вид невидима депресия ме отдалечи от бецветния Париж, в който студената съдба на Антоан е просто една от многото. Да, липсата на емоционалност е решаваща, но ми е трудно да скрия, че коварно прокрадналото се чувство на вина /воайорската безучастност/ ме обгърна, и го направи специален.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар