Контрастът между града на изгубените души и селото на някогашните ценности, шокира и отблъсква. Начертан от собствената си шизофренична тишина път на "отмъщение", толкова точно разлагащ цялата мърсотия наоколо, че вътрешните катаклизми са най-безобидното обезобразяване на моралните закони. Пред търсенето на справедливост всеки е равен /"случайните" срещи около езерцето, изпиващи логиката на каквото и да било престъпление/. Окончателно се претоварих с бенадеждното изследване, когато смъртта неочаквано се отложи и псевдо-решението за всички се сведе до прераснали в изтезание импулси, секс, последствия и онази гадост в съзнанието, която трае цял живот.
петък, 14 май 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар