Confessions of a harmless mind?

Безсрамно ще призная, че от гледна точка на кино, в последните седмици съм гледал само хоръри в нещо като отдавна възникнала традиция, имаща своя /личен/чар. По същество: идея да разгледам Карпентър под лупа в опит да разбера къде точно принадлежи в несъществуващите 'all time' списъци. От Dark Star до превю на The Ward /кому е необходим трейлър, когато ще има Амбърд Хърд в прекалени дози/. Встрани от всичко това, мога да се похваля, че най-после гледах в не-3-де My Bloody Valentine и смело го оставям в историята като положителен римейк. Друг е въпросът, че оригиналният филм е просто един типичен за 80-те слашър, който не е поставил висока летва. Съвсем по различен начин почувствах And Soon the Darkness , който мазно подкрепя плачевната ситуация с римейк-манията в САЩ. Дори с 4 цици да беше, Амбър Хърд /ще я заобичате, я/ няма как да спаси положението. Още по-неловкото е, че английският филм от 1970-та не го превъзхожда почти с нищо.

Като стана дума за същество и срам:

Thankskilling

Elvira, Mistress of the Dark /това поне беше вкусно/

Secrets of the Clown

Cheerleader Camp

Class Reunion Massacre

Sorority House Massacre II

***

Почти забравих /не само в публикацията, но и в себе си/, че за пореден път се убедих колко голям е Лойд Кауфман. Копи-пейст от notepad-а:

Combat Shock -Troma в кървавия си блясък, но този път с послания. Най-суровата визия измежду The Toxic Avenger, Mother's Day и Street Trash. Въобще сериозността надхвърли всичките ми подготовки. Виетнам, дрога, Eraserhead, квартална депресия, пълната пост-военна безизходица /със или без gore/ във фонови ноти за най-влюбените в 80-те.

***

Май щях да псувам cinemageddon, ама ще остане за друг път. Скрийншоти и инфо за филмите, котио гледах, предпочитам да запазя само в съзнанието си, защото само там е реалистично да не повърна, докато мисля за тях. Е, както всяка друга история /разбира се, че това е история/, тази също има своята усмивка - тя дойде от.... Freddy's Nightmares. Сериал за разни пичове и пички от града на Фреди, които попадат в персоналния си ад, като самият Крюгер изскача от време на време, колкото да внася хумор /едва ли ви е отнело дълго време, за да разберете, че сериалчето е пюър фън/. Качеството е в стил Канал 3, което /наречете ме безнадежден романтик/ го прави още по-весело.