The Faculty - до полуда носталгичен, като се има предвид, че имах в себе си само няколко секунди от Робърт Патрик по Центрум Груп. Явно идиотската ми любов към попитото от Крейвън през 90-те е способна да натрапва измамни, но приятни подходи към малкото пропуснати филми тип Scream. И като казах тип Scream - не точно. По-скоро приличен почит към известни SCI-FI ленти, натъпкан с всичките елементи от 90-я хоръри, биещ на повече амбиция /за жанра де/ с лъскави физиономии, сред които е задължително да си заплюя Джордана Брюстър. Преди да бъде опетнена от Уокър.
Jenifer's Body - притеснително е, че Диабло Коди е смогнала да сътвори в пъти по-досаден тийн-свят от онзи в Juno. И докато по Елън Пейдж точат лиги разни тъжни хора, то към подобна очевидна трагедия имах скромното изискване да съществува само с тази сцена. Дори тя не измива от мен остатъците от тампони. Мда, pretty much Juno в кофа с повърня.
Severance - вече не мразя Дани дайър. (happy)
After Dark, My Sweet - вдишвах атмосферата. Някак пролетен и перфектно редактиран за моя вкус. Патрик носи третата част на гърба си, но в общи линии не липсваха поводи да се прочете книгата.
Buried - смесени чувства, породени веднъж от Рейнолдс и после от идеята всичко да кражи около поредната политическа метафора за лошите US military и последиците от действията им върху обикновените хора. От друга страна беше идейно да не излизат от ковчега - смел завой към съвсем различно кино и стил. Бе на моменти си имаше задушаване, няма какво да се срамувам.
The Wolfman - и в най-сладкото пиянство не би свършил работа. Не върви даже да кажа "язък за актьорите". Имаше нещо адски жалко в Хопкинс и целия CGI по него, което напълно ме отлепи от каквито и да било емоции по филма.
Paranoiac - зъл Оливър Рийд в прожектиране на чисто човешкото зло, забравено в наивни вярвания и легенди. Hammer Film в друго измерение и с чисто нови за съзнанието грубости.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар