Auf der anderen Seite

Различният рай....

Не намирам откровен отговор на въпроса дали e невероятен само заради точно този край, или разочароващо непълен, заради вече втръсналия наратив, който не се сля със закъснялата поезия. Точно от малките детайли страда цялото редуване на снобарщина с хубави моменти, ескалиращи до тихата прелест на последния кадър и родилото се с него осмисляне на заглавието. Хвана ме яд, че не ми хареса достатъчно, тъй като имаше потенциалът да е невероятното кино, което дори Gegen die Wand не успя да създаде. Въпреки че от двата, по-скоро си паднах повече по GdW, където твърде директната визия за суровия битов ад може би беше too much, но всички негативни чувства някак вървят ръка за ръка с преходна вяра в излюзорно ново начало след дългото духовно и физическо страдание /без излишни екзистенциални пъзели/. От друга страна, Раят е творческата свобода, от която Акин е имал нужда, за да е далеч по-смел с най-болната си лична тема - отъждествяването с родината, загубата на личността из трудна Европа и намирането й след драматични промени, когато не е останало нищо. Когато кошмарно минало, пагубни изводи и изчезнали опори, се затварят в безлична, тъмна стая с изглед към вечното напомняне за уродливостта на последните сълзи.