American Horror Story

Трейлър

Когато видях, че тази есен се задава хорър-сериалче от създателите на Nip/Tuck, си казах, че няма как да сбъркам, ако поне дръпна първия епизод и видя за какво става въпрос. Без да претендирам, че съм търсил под всяко интернет камъче, последният хорър-сериал, за който се сещам в близките години, бе един приятен summer-filler, озаглавен Harper's Island, където в рамките на 13 епизода се разигра мелодраматично кърваво клане с много заподозрени, много обрати и много напрежение. Та подходих с по-скоро смесени чувства към AHS - от една страна ентусиазиран и развълнуван да видя жанра в по-разчупена телевизионна форма, а от друга притеснен и подготвен за разочарование, имайки предвид двете (или бяха повече?) вампирски извращения, които май не споменах, че нито считам за жанрови, нито някога съм имал намерение да докосвам. Е, определено останах доволен, след като вчера изгледах и последния епизод за сезона.

На кратко, историята е наглед типична за всеки "обитавано от духове имение" филм, но още в първия епизод се разгръща като по-зряла, по-комплексна и отворена към неочаквани развръзки. Кони Бритън, Дилан МакДермотт и Таиса Фармига са семейство, изпаднало в дълбока емоционална криза, след като майката (Бритън в ролята на Вивиън) загубва бебето си, а пък съпругът й (Дилан в ролята на Бен) извършва изневяра в собствения им дом. Двамата решават да дадат на семейния си живот един последен шанс в Калифорния, където построеният в началото на 20-и век дом очаква новите си обитатели. Семейството е предупредено за мрачното минало между стените на къщата, но заради ниската цена и възможността за изглаждане на отношенията, двойката решава да купи имота и да го превърне в свой уютен дом. Това е и идеална възможност за Бен (който е психиатър) да провежда сеансите си на спокойствие. Призраците на загиналите в къщата предишни собственици започват да тероризират семейството, като с всеки следващ епизод научаваме по нещо ново. Има няколко истории, които първоначално се развиват самостоятелно, но в хода на сериала започват да се свързват в едно цяло, за да може крайният вид да придобие една причудлива завършеност, зловещо поднесена от финалния епизод.

Всъщност не съм сигурен откъде точно да започна. Гледам доста сериали, но рядко пиша за тях. Предпочитам да ги коментирам с приятели и избягвам да чета за тях по форуми и клюкарски сайтове. Не съм нито от типа "нямам търпение до следващия епизод" , нито пък ги подлагам на задълбочени анализи. Разбира се, има изключения, но като цяло идеята на сериала е просто да продължи, докато е интересен и се гледа, съответно с времето на въображението са оставяни все по-малко загадки за решаване, артистичността се губи и остава чистият фън, на който да се наслаждаваш. Мисля си, че този път обаче си струва да споделя впечатленията си, защото AHS наистина е едно от изключенията. Сигурен съм, че всеки хорър фен ще ме разбере, когато му предложа да си представи няколко готини филма на ужасите, да ги свърже в едно по начин, който той счита за най-удачен и да изгледа получилия се резултат. Предполагам, че с това искам да посоча колко разнообразен е AHS към своята аудитория. За всекиго има по нещичко. Наясно съм, че някои са го харесали повече, други по-малко, трети пък никак, но съм твърдо убеден, че всеки е запомнил пича в латексовия костюм, обгорения изрод, масовото избиване на тийнейджъри в гимназията (сцената със сигурност е била с особено значение за САЩ, където често се случват подобни неща), извратеният доктор, който от частите на собственото си мъртво бебе създава някаква гротеска, за да зарадва жена си, която пък му се отблагодарява с куршум в главата, за да сложи край на мъченията. Твърде екстремно? Не сте прочели и половината. Оставям останалото на вас.

Що се отнася до това, с което аз ще запомня първи сезон (да, ще има втори - в нова къща, с нови герои и епизодични появявания на някои от старите) - може би неговата сериозност. Колкото Nip/Tuck беше сериал за богати хирурзи, толкова и AHS е сериал за призраци в старинно имение. Клишетата са редуцирани до минимум и след първите няколко епизода се наблюдава едно естествено развитие на персонажите, без което вероятно изобщо нямаше да пиша всичко това, защото щях да съм на пети или шести епизод, разпилян някъде из харда за дъждовни дни, в които няма какво да се прави. Американската хорър история е историята на всички семейства, които са провалени от собствените си грехове. Някога щастливи семейства, които в драмата на своя разпад полудяват, виждайки как височике им очаквания за светло бъдеще се превръщат в нетърпими кошмари. Убийствата и самоубийствата ги обричат на вечно обитаване на къщата, която е вид метафора за ада - там, където всеки от прегрешилите трябва да плати за злодеянията си. Без да издавам сюжетни детайли, "нашето" главно семейство далеч не е единственото и далеч не е последното, попаднало в капана. Не знам дали е разумно да се вадят поуки от подобен сериал, или е по-скоро леко наивно, но лично аз определено открих послания в почти всеки епизод, като пак повтарям, не съм търсил такива.

В заключение ще похваля Райън Мърфи и Брад Фалчук за добрата работа. Доказан тандем, който сервира нестандартна история във времена, в които дори самото обилно количество от сериали започва да ги превръща в самопародиращи се един-друг. Следващият сезон ще е обещаващ предвид начина, по който завърши този, но до тогава има време. Надявам се повече хора да оценят AHS и да го видят за това, което наистина е, вместо да подхождат с предубеденост и негативизъм.