вторник, 15 юли 2008 г.

Rare Cinema #1 - Hell Night (1981)

След дълго очакване, изморително търсене и отегчително влачене от второразрядни тракери, най-после се докопах до "Hell Night" - поредният слашър, изкушил ме я с постер, я с бегло споменаване в някой случаен списък/статия.

Сюжетът е очаквано прост и дебилно забавен. Група колежани са принудени да прекарат нощта в имение, арена на масово клане. Преди много години, опитите на семейство да има деца завъшвали с невиждани гротески. Умствено изостанало момченце, деформирано момиченце, а 3-то дете не проговорило до 14 годишна възраст. Един ден бащата тотално откача и утепва всичко живо, след което се самоубива. Разбира се, едно от телата не е намерено - това на "мълчаливия" син, за който се носят легенди, че все още обитава имението. Първоначално, писъците са дело на други колежани, практикуващи "80s" шегички. Но след като нашите хора откриват обезобразените трупове на злонамерените си приятели, нощта се превръща в... адска.



Детайлното описание на познатата история тип "приказки край огъня" не е случайно. Лично мен ме привлече и заинтригува повече от нужното. Тук може би е моментът да вметна, че на практика, филма е смесица от два под-жанра, което го прави далеч по-разнообразен. От една страна класически слашър /кълцанията не са много, но са там/, а от друга е "призрачна" история /'haunted mansion'/ . Като цяло комбинацията е по-скоро плюс.... с някои условия. На моменти се наблюдава дразнеща мудност, предзначена за нажежаване на обстановката, но ако си привикнал към този род хоръри /а щом си избрал този филм, значи си привикнал/, безкрайните лутания на персонажите из поредната тъмница, едва ли ще ти се понравят.
Като "кефско" бих добавил и Линда Блеър /обладаната мацка от "The Exorcist"/. Ъф корз, тя е недостъпната девственица, винаги с едни гърди пред всичките зомбита на света.

"Hell Night" е.... готин слашър. Радва сякаш без да иска. Имайки предвид, че е част от "тайфата" на 80-те, оцеляването му сред тежка конкуренция, както като брой, така и като качество /ех, дори слашърите вече ни ги правят такива/, заслужава едното гледане.

"You know something, Scott? I think you're enjoying this a little too much."

Няма коментари: