Среднощно оставен без думи /съседите и те/, осъзнах как и защо TCM постига ефекта. Несекващо пищене, торба случайни гадории , смрадливата нискобюджетност на 70-ските реднешки местенца и безупречно следване на жанровия принцип за нулева сюжетност и много накълцани ритарди, някак са направили Хупъровата творба класика. Винаги съм го считал за бая изоставащ от един Halloween примерно. Приятно просташки, но неразбираемо считан за едва ли не великан в жанра. Е, вчера размислих /като изключим частта за Хелоуин/. Подбрах си го без капка сериозност, с чисто развлекателна цел, хей така, понеже не го бях гледал отдавна. Сполетялото ме, макар още да не мога да го проумея, провокира един куп размисли и страсти за филма и жанра като цяло.
That's the last goddamn hitchhiker I ever pick up:
Колко ключово само е било фейкването с уж истинските събития, сполетяли реални хора в тази област, малко по-рано същата година и т.н... В рамките на 3 минути буквално изтръпваш. Интрото е жестокост! Диспечер резюмира случката на фона на животинско квичене и човешки скелети, огрявани от залеза. Но черешката на тортата /а май и самата торта/ определено беше сцената с вечерята, която нито мога да опиша, нито... мога да открия в youtube. Толкова извратения на едно място може единствено да се преживее. А накрая.... беше сутрин.
И макар да изпитвам симпатии към римейка и предисторията му, 'вече не ги правят такива' е физичен закон.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар