Сънища

Транс. Най-личният филм някога. От всеки сегмент капят сълзи, от всяка природа - душевност. Приказка в края на живота, осмисляща миналото като море от сънища и тъги. Безбожно ми е да определя що за измерение обхваща тази артистичност. Трогателно житие, споделено чрез разноцветни разкази за любими/познати/традиции, сюрреалистичност, Скорсезе като Ван Гог, човечеството през призмата на последния поглед на големия творец и... полагането на цветя върху камъка. Неповторим. Не трябва да има друг такъв филм. Никога.