Тазгодишната "Киномания" е изкушаваща, но ще успея само за "Сънищата" на Куросава. В оскъдните си, бавни приготовления успях да намеря все пак дебютния филм, за да не отида с празни ръце. Ярък контраст, от който ми е трудно да не ме хване срам, но едното убеждение, че единият е почти академичен, а другият - творчески трип, ми се вижда достатъчно, за да не ги сравнявам. Така или иначе 'започвам Куросава' и ще е хубаво тази снобарщина да се отстрани, докато не излезе от контрол. Така де, няколко впечатления:
Sugata Sanshirô (1943)
Всичко започва с бойни изкуства, ужасно осветление, загубени сцени и изящна невинност. Оцеляло авторство или... знам ли, неговият смисъл на живота зад простичка тишина, отражения и внимателни поуки. Сезони/дъждове/цветя/настроения, поставени в обятията на монтаж – транслатор. Осезаемо бяга от типичното „за времето си...” и намира специфичен финес в морално изрядното /не само в контекста на азиатските традиции и борещия се за своя интелектуален труд по време на войната творец/, за съжаление на моменти прекалено ръждясало кино. Накратко – биващ дебют, който предвиждам, че бързо ще се позагуби в богатата филмография на Куросава.
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар