Bored to Death

Засега само три епизода, но ми харесва без увъртания. Стилен и забавно наивен. Шуорцман е по-случаен отвсякога, а Дансън във всичките си напушвания е > Галифианакис /бе Алан от The Hangover/, който на този етап ми е трагично изолиран от кефа. Иначе с епизода на Джармуш доби нов цвят и притеснително повиши очакванията ми към такъв диалог, хумор и ако е възможно - камео изненади от същия калибър, но да не прекаляваме, това беше лично.

Но и без крайни претенции намирам чар в разни тънкости.

- Ню Йоркският писател/алкохолик/еврейн като начална и основна гавра /"Another self hating New York jew?" /.

- Умереното присъствие на крими/ноар ценности, гравитиращо около тъпизми за екзистенциализъм, странстване, херпеси и секс. Дори в този ред.

- Всъщност... Шуорцман. Непосилно ми е да видя друг в ролята след ресторантската врява, като за подобно развитие кашлях от момента, в който го видях.