Signs (2002) - Шиамалановият връх

Второ гледане, очаквано заключение - все още най-добрият Шиамалан в книжката ми. Подсилих се допълнително с "филм за филма" , който за малко да се окаже по-дълъг от самия филм, но пък съдържаше яки материалчета. Индиецът яко се поти. 2+ години снимачен процес, построяване на къща, яка работа с децата и още какво ли не. Печели точки. И без това му е тежък периода в момента.

Провинциално семейство преживява извънземна инвазия в типично американската си ферма. Гибсън, двете му деца и брат му, Финикс, който като че ли най-радва като присъствие - непукист, автор на единствената шега във филма. Шиамалан също има малка роля.

Може би най-обикновенния сюжет, създаван от Найт. Уж... типичен "alien" филм. Уж.... трябва да го възприемем като разпускане след "The 6th Sense" и "Unbreakable" . Уж... е далеч от гореспоменатите. Окей, признавайки, че имам нужда от 2-ро гледане на абсолютно всеки един Шиамалан + първо гледане на "Lady in the Water" , се наемам със скромната прогноза, че индиеца никога няма да направи нещо по-завършено от "Signs". Защо? Послание, което дефакто съществува във всеки ъгъл от творчеството му. Някъде се получава, някъде търпи провал. Взима ежедневните битови проблеми на персонажите, смесва ги със свръхестествено преживяване и получава резултата, който търси - душевното пречистване, което в случая се изразява чрез връщане вярата на героя на Гибсън, който е бивш поп, загубил надежда в човечеството и доброто след нелепата свърт на жена си. Общо взето, това е филма. Следвай следите, те няма да те подведат. Вярвай във всичко и ще се окаже, че извънземните не могат да предвидят един дъжд. Не че "The Village" няма подобен подтекст, но както стана на въпрос, много зависи от начина на поднасяне, а Шималан изпитва най-големи затруднения именно в тази част. Ето защо хората намразиха "Явлението". И ето защо "Signs" е толкова идеален. Нито за момент не натоварва с излишно геройно развитие, каквото може да се очаква от филм с 4 герои. Напротив, гладко и смилаемо се предава всеки един детайл /дори на моменти е "като за малоумни"/, така че да се усети цялото кино вложено във филма.

Вече камера, ефекти, глупости... няма много за споменаване, освен любопитния факт, че Шиамалан за първи път работи със CGI /демек в супергеройския му филм няма грам компютри - yeah, right/.

Режисьорски и сценарно всико е тип-топ. Първа сцена - виждаме задният двор, а Гибсън се събужда като пропаднал траш, държащ се кофти с децата си. Последна сцена - виждаме задният двор, а Гибсън реве над по чудо оживелия си син, след което отново става поп и ролват кредитите. Разни такива дреболиики са разпилени из целия филм, колкото да утвърдят силата на Шиамалан да разказа приказките си с много заигравки. Жалко, че не се възползва от потенциала си по-често. Наистина жалко...

Странна реклама

Rare Cinema #1 - Hell Night (1981)

След дълго очакване, изморително търсене и отегчително влачене от второразрядни тракери, най-после се докопах до "Hell Night" - поредният слашър, изкушил ме я с постер, я с бегло споменаване в някой случаен списък/статия.

Сюжетът е очаквано прост и дебилно забавен. Група колежани са принудени да прекарат нощта в имение, арена на масово клане. Преди много години, опитите на семейство да има деца завъшвали с невиждани гротески. Умствено изостанало момченце, деформирано момиченце, а 3-то дете не проговорило до 14 годишна възраст. Един ден бащата тотално откача и утепва всичко живо, след което се самоубива. Разбира се, едно от телата не е намерено - това на "мълчаливия" син, за който се носят легенди, че все още обитава имението. Първоначално, писъците са дело на други колежани, практикуващи "80s" шегички. Но след като нашите хора откриват обезобразените трупове на злонамерените си приятели, нощта се превръща в... адска.



Детайлното описание на познатата история тип "приказки край огъня" не е случайно. Лично мен ме привлече и заинтригува повече от нужното. Тук може би е моментът да вметна, че на практика, филма е смесица от два под-жанра, което го прави далеч по-разнообразен. От една страна класически слашър /кълцанията не са много, но са там/, а от друга е "призрачна" история /'haunted mansion'/ . Като цяло комбинацията е по-скоро плюс.... с някои условия. На моменти се наблюдава дразнеща мудност, предзначена за нажежаване на обстановката, но ако си привикнал към този род хоръри /а щом си избрал този филм, значи си привикнал/, безкрайните лутания на персонажите из поредната тъмница, едва ли ще ти се понравят.
Като "кефско" бих добавил и Линда Блеър /обладаната мацка от "The Exorcist"/. Ъф корз, тя е недостъпната девственица, винаги с едни гърди пред всичките зомбита на света.

"Hell Night" е.... готин слашър. Радва сякаш без да иска. Имайки предвид, че е част от "тайфата" на 80-те, оцеляването му сред тежка конкуренция, както като брой, така и като качество /ех, дори слашърите вече ни ги правят такива/, заслужава едното гледане.

"You know something, Scott? I think you're enjoying this a little too much."

Horror...horror /последно гледах/

Diary of the Dead (2007) - определено съм доволен. Ромеро не е от хората, които те разочароват току така, но след "Land of the Dead" ... всичко бе възможно. Леко експериментален проект, съвременен и претенциозен, но в крайна сметка успешен. Бруталиите са напълно достатъчно. Хуморът е на ниво /стига да не вземете филма твърде насериозно/. Отново има послание за обществото, характерно за всички филми на Георги. Скрити политически препратки + армията... отново, но поне в днешни дни, идеята е по-достъпна и разбираема от "Нощта" /Ромеро отричал мненията за социална алегория/.

Най-хубавото в "Дневника" е, че маестрото не е изневерил на себе си въпреки предпоставките за подобно деяние.



Turistas (2006) - група приключенци претърпяват инцидент и се озовават на райско кътче. Има-няма 24 часа и някои вече са изчезнали, а местното население се държи враждебно с чужденците.
Кух, лишен от интрига, на напоен с бразилски красоти. Започва донякъде обещаващо, но бързото разобличаване на "злодея" го закопа тотално. Внимание заслужават само местата, на които е заснет. Можеха да ги използват по по-добър начин. Уви.


Prom Night (2008) - най-скапаният слашър от години. Отрязани са кървищата и циците. Така и не разбрах защо. По-скоро минава за Cartoon Network Late Night Show, отколкото за римейк на филма от 80-те . Килърът се раздава, но сравнително високият бюджет не оправдава 90 минутната мешавица. Бях подготвен, тъй като за разлика от други тъпи слашъри, на този и трейлъра му беше зле.



The Lodge (2008) - дръпнах си го случайно и съжалих. Третокачествен и безумно сух. Попринцип се кефя на филми с малко герои и изолирана местност, където злото се вихри, ама тук всичко е някак абсурдно и противно. Млада двойка наема голяма къща за уикенда, но странния собственик ги озадачава с плашещето си поведение. След като мацката вижда грозно момиченце, двойката се убеждава в опасността, която ги грози.










[REC] (2007) - о, да, това е истината. Абсолютен хорър-диамант. Въпреки бомбастичните ми очаквания, испанското жанрово откритие ме разби. Без да издавам нищо /тъй като всеки кадър си заслужава/, само ще спомена, че репортерка, нейния оператор и един пожарен екип се натъкват на нещо ужасяващо. Филмът е заснет в стила на "The Blair Witch Project" и вече споменатия "Diary of the Dead" , като тук се постига желания ефект. Реализмът е дори плашещ на моменти. Писъците са толкова истински и неподправени, че за първи път ги усетих като отделен, неусетно провокиращ ме персонаж. През цялото времетраене на лентата преобладава чувството за предстояща промяна на... всичко. Нетипичното представяне на идеята предизвиква едно гадаене/търсене/очакване, обвито в мрак, кръв и лудост.





À l'intérieur (2007) - люто огорчен от последните 10 минути, които ми се иска да опиша и дори осмея, но ще се въздържа от спойлери. Френски хорър, който започва като типично психологически, но сменя посоката към поредния gore-fest, търсещ безуспешно сюжетното себе си. Въртим се около бременна жена, оцеляла по чудо след тежка катастрофа /за разлика от съпруга й/, която се натъква на психопатка в собствената си къща. "Inside" /както е английското му заглавие/ е считан за един от шедьоврите в жанра за последните няколко години, но съм адски несъгласен. Малко над посредствен, при това с доста отстъпки. Очевидната нужда от повече мъдрост, смисъл и геройно развитие те кара да загърбиш ролята на ножицата /е, признавам, някъде там, бях леко впечатлен/ и да се издразниш на изгубения потенциал, с който са разполагали авторите.


Nightmare Man (2006) - далеч по-гледаем от "Turistas" /сравнявам ги, тъй като са част от ежегодния Horrofest/8 Films To Die For/. Наивна завръзка, посредствени актьорски изпълнения, но какво пък - елемента на сатира ме накара да го харесам. Чувството за саморирония е важно в такива глупотевици, а то е ясно изразено в последните минути. Иначе става въпрос за мацка, обсебена от няк'ъв демон, който я убива в кошмарите й. Работата е сериозна, тъй като взима и хапчета /тик-так за по-наблюдателните/. Когато съпругът й отива до бензиностанцията за бензин /клишето се получи между другото/, тя е нападната от въпросния демон с прякор "nightmare man" и се озовава в къщата на разкрепостени пички, цъкащи еротичен "truth or dare" с вдървените си гаджета. Започва борба за оцеляване. Готино по тъп начин. Аз съм скрит симпатизант на такива.

Дел Торо евентуално ще филмира Лъвкрафт

Мексиканският изрод, отговорен за няколко златни кино-изкушения, изпитва затруднение с проекта си "At the Mountains of Madness" , тъй като Лъвкрафт не е за всеки, камо ли за Холивуд. Филмът уж беше потвърден, но гледам, че са го махнали от IMDB. Носят се слухове, че проблемите идват от липсата на студио, готово да реализира идеята. След завършването на "Hellboy II: The Golden Army" , Дел Торо се е съсредоточил върху "The Hobbit" , който ще бъде издаден в две части. Планираше се Лъвкрафтската адаптация да се появи след Хобит, като част от "арт" страната на Дел Торо - нисък бюджет, но с въображение и сърце. Нещата са на кантар. Стискаме палци проекта да възкръсне.

Тия дни пак ще се обадя за Дел Торо, че съм си подготвил доста материал.